Млади български художници - Стефан Прокопиев
Маслената живопис е развой на работа с пигменти, които се свързват благодарение на масло. В началото на модерна Европа това е на първо място ленено масло. За задачата лененото семе се вари със смола, да вземем за пример борова смола или даже тамян, които са наричани лакове и са високо ценени поради гланца си. Други масла които са употребявани включват това от маково семе, слънчогледово семе, орехово масло и шафраново масло. Художниците от време на време съзнателно употребяват бои с разнообразни масла в една и съща картина според от резултата, който желаят да реализират.
Въпреки че маслените бои са употребявани за първи път за изработката на будистки картини от индийски и китайски художници в западен Афганистан някъде сред V и IX век, те получават известност едвам към XV век. Възможно е технологията да е изнесена на запад през Средновековието. В последна сметка те се трансформират в главната среда, която се употребява за основаване на творби на изкуството откакто стават необятно известни преимуществата им, изключително пред темперните бои. Преходът стартира с ранната холандска живопис в северната част на Европа и до началото на Ренесанса съвсем изцяло заменя темперните бои в по-голямата част на Европа. Поради гъстотата им, маслените бои нормално се употребяват с разредители, най постоянно терпентин. Степента на разреждане на боите предопределя плътността на покриваемост. В най-разредена форма при маслените бои се употребява терминът акварелна техника. При неразредени бои и при по-дебело покритие е налице релефна техника. През последните години са открити водоразтворими маслени бои, които до известна степен заменят потреблението на обичайните маслени бои.
Маслените бои се смятат за една от най-сложните и скъпи техники в живописта. Освен дългото съхнене, потреблението им предпоставя покриването на картинната повърхнина (платно, дърво и други) с някаква основа, наречена грунд. Оскъпяването идва и от това, че маслените бои се отличават с продължителност и качество и съхраняват дълбочината на тона. Когато липсва някой цвят, той може да се получи със смесването на два или повече цвята. Боите се смесват на дървена, стъклена или керамична палитра. Съвременните пигменти са по-ярки, по-устойчиви и имат по-голямо цветово многообразие от тези, употребявани от старите майстори.
Стефан Прокопиев е роден в София, където приключва специалността " Графичен дизайн " в Националната професионална гимназия по полиграфия и снимка. Веднага по-късно продължава да учи тайните на техниката на масленото платно в Частната школа по живопис на един от най-продаваните в чужбина и най-титулувани български художници - Михаил Камберов - притежател на купата “Доктор Хонорис Кауза “, присъдена му от Международната Академия за модерно изкуство - Белгия; притежател на премията " Златното платно ", считана за " Оскар " в изобразителното изкуство; член на Съюза на българските художници; почетен член на Генералната Асамблея на Есенния Салон в Париж; почетен член на Белгийската Академия за Съвременно Изкуство.
Инфо: www.prokopiev-jivopis.com
